...

...едно дърво
мълчаливо виси над реката...

и ние,
деца
вагабонти
и дришльовци
скачаме
пеем
крещим

ден по ден
растем
пускаме своите корени
дълбоко в земята
градим своите стволове
високо
в небето!
по клоновете им -
пари и жени
коли и приятели
жилища
вълнения
чаши със ром
приключения
гняв и усмивки

и деца!
боси пикльовци
лигави
врякащи
плуващи бодро в водата
както преди...

доде есен
обрули листата
и слънцето грейне студено
и курвите остаряват
и парите не струват
и ромът загуби вкуса си
и коренът-нерв изгние,
убивайки последното чувство
последната усмивка
последната воля
за гняв
и омраза
и любов
и...

...нищо...

и сняг.
и пролет.

...и едно дърво
мълчаливо виси над реката...